От около месец имам колело и го карам сравнително често. Този месец през ден карам от центъра до Стрелбище като по пътя минавам през Южния парк. Точно на входа му имам любимо място - фонтан, до който спирам и стоя около 30-40 секунди и се разхлаждам.
Днес тъкмо се подпрях и забелязах че съм стъпил на някакъв лист. Изглежда ето така:
Видях нарисувана гръмотевица и слязох от колелото, за да прочета по-добре. Ето какво пише:
Само дето не са написали, че около фонтана е минирано, а самолети хвърлят касетъчни бомби в произволни моменти от денонощието. И тук изникват въпросите:
1. Ако е толкова опасно, защо “табелата” не е по-видима?
2. Защо това нещо не е подписано? Кой стои зад него? Някой анонимен благодетел или общината?
3. Защо след като има възможност от токови удари този фонтан работи? Когато някой се изпържи какво ще каже общината на близките му: “Хей, ние ви предупредихме - сори, не трябваше да пипате водата”.
Съвет
Ако можете избягвайте фонтаните, градския транспорт, държавната администрация, служителите на КАТ (които нощно време изскачат от храстите без сигнални елечета и се опитват да ви спрат) - смъртоносни са.
Около книгата на Ангел Грънчаров се е разгоряла китна дискусия и се сетих, че Еленко дари тази книга за библиотеката в офиса. Докато я разглеждах един колега ме попита: “Ти защо четеш медицинска литература?”, което искрено ме озадачи. Причината беше това:
“Страстит” и “бесове” са си някакви болести.
Тази забавна правописна грешка ми напомни за една от любимите грешки, които допуснахме при издаването на ръководството за GNOME 2.8. А по-точно:
Да, бяхме забравили да поставим заглавието на книгата… в сравнение с това “страститът” изглежда като чиста сълза в окото на монахиня.
П.С.
От сега казвам, че съм роден 79-та и няма шанс да съм бил вербуван от ДС.
В Кариери има интересна статия, която описва нов подход за тиймбилдинг, а именно - игрите в офиса. Към статията има кратко видео-клипче, което показва втория Дженга турнир в Икономедиа.
Отдавна се канех да напиша нещо подобно, особено за офисното Wii, но все не ми оставаше време. Като човек, който поощрява играта в офиса, най-често ме питат - “а вие кога работите?”. Отговорът е - постоянно, просто игрите помагат за намаляване на напрежението и водят до разнообразие. Моделът при който всеки служител се пресира/контролира дали работи точно по определените задачи не е ефективен и води до липса на инициатива, еднообразие, безразличие и в крайна сметка до лоши резултати.
Затова позволявайте на колегите си да се забавляват докато са в офиса. Така и така ще прекарвате поне 8 часа заедно на ден, защо това време трябва да бъде наказание?
